Танците на кукерите:
Кукерските игри целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година.
Малки и големи си правят специални костюми и маски и обикалят улиците и къщите. Ритуалът се нарича кукеруване, а участниците — кукери.
Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните - брашно, боб, яйца и др. Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени.
В различни краища на страна се изпълняват и различни обреди, кукерски шествия, палене и прескачане на огньове. Тържествената процесия може да се извие до ритуалната клада, която е подготвена на една от поляните край селото. Прераждащата сила на огъня, очистваща и подновяваща, носи в себе си символиката за здраво начало на земеделската година.
Общото винаги са буйните танци на селския мегдан, където кукерите играят, като раздрънкват силно окачените по тях звънци.
Разиграват се сцени със сакрално значение - оран и засяване, където централна фигура е царят. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. За „царя“ може да бъде сложена трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. След това подкарва впрегнатите в ралото кукери, изорава три бразди в кръг и ги засява. Кукерите символично убиват царя, след което той възкръсва, а в Източна България крадат кукерската булка. В днешно време Царят е подменен с младоженец и булка. И докато в миналото кукерството е било само за ергени, днес във веселбата се включват всички, дори жени и деца. А най-хубавото е, че и вие можете да участвате - да се снимате, поскачате или пошегувате с косматите гонители на злото.
Дрехите на кукерите:
В изработването на традиционните кукерски маски е вложена много красота и изящност. Истински произведения на изкуството, по чийто вид може да се съди от кой край идват на кукерския събор. Някои маски са от кожи и рога, други са от птичи пера върху дървени рамки и достигат до няколко метра височина, трети пък са от мъниста и огледала. Колкото по-грозни и страшни са, толкова по-добре. Най-старинни се считат маските на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва древният им произход. Обичаят по нашите земи води началото си от траките, където се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Много от ритуалите и обичаите, съпътстващи празника, са с езически характер. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, диаметрално противоположни и вечно борещи се за надмощие.
Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината. Чановете на кръста на участниците понякога тежат над 40 килограма и почти винаги се предават от баща на син от няколко поколения.С тези маски те гонят злите духове и злото от домашното огнище, вещаят добри дни и здраве за всички.
Разпространение и произход:
Обичаят е разпространен повсеместно в Южна и Централна Европа – и в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Македония, Словения, Хърватия, България и т.н. Подобни карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през първата неделя от новата година. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, а също и в Австрия, където се наричат перхтен (Perchten).
Кукерската игра:
Пресъздава връзката между природата и човека. Така символ на земята е жената, убиването на Царя пресъздава умирането на зимата, а възкръсването на Царя - идването на пролетта.
Кукерите подскачат за да изкласи реколтата високо; клатушкат се за да се люлее от изобилие зърното на житния клас; търкалят се по земята за да се заредят със силата й.
Кукерството като обичай:
То е сред най-колоритните български обичаи. Произлиза от древното
езическо минало на българския народ и е свързано със стремежа на човека да въздейства върху природата със средствата на магията и свръхестественото. Това, което ги обединява, е тяхната обредност, големите маски, украсата от чанове и кожи и целта на техните ритуали – да прогонят злото, да пречистят природата и обществото от зли сили и да доведат благополучие, добра реколта и здраве. В ролята на кукери влизат само мъже. Според традициите в някои краища
на страната има изискване дори те да бъдат ергени. За водач на дружината обаче
задължително се избира женен мъж. Чрез страховитите си одежди и маски
кукерите се стремят да въздействат върху свръхестествените сили на
злото или да предизвикат благоразположението на добрите духове. Най-атрактивната част от кукерското облекло са маските, чиято изработка
отнема много време. Друга характерна част от костюма е нанизът от чанове, който се слага на кръста и чиито звуци огласят цялото село.
Обикновено кукерите са облечени в дебели кожуси или костюми, ушити от овчи или кози кожи. Някои костюми символизират определени персонажи – старец, баба, младоженци и др.
Предвождани от своя водач, кукерите обикалят цялото село и изпълняват своите
сложни танци. В Западна България кукерите изпълняват своите ритуали между Коледа (25 декември) и Богоявление (6 януари) и с тях те целят да отхвърлят натрупаното зло. В Източна България ритуалът се изпълнява между Месни (8 недели преди Великден) и Сирни (7 недели преди Великден) заговезни и се прави за здраве, добра реколта и плодородие. В България се провеждат много кукерски фестивали, но два от тях са с международно участие – „Сурва” в Перник (последния уикенд на януари) и „Старчевата” в Разлог (средата на януари).
Коментари
Публикуване на коментар